Project Partners Activities Thesaurus Contact Bibliography

Bibliography
1 Χρονικό των Ιωαννίνων, υπό Λ.Ι. Βρανούση, Αθήναι 1965.
2 Giuseppe Schiró, Το χρονικό των Τόκκων, Ιωάννινα 1965.
3 Ιστορία του Ελληνικού Εθνους, τόμος θ' Αθήνα, 1980.
4 D. Nicol, The Desporate of Epiros, 1267-1479 Cambridge, 1984.
5 G. Subotic, Δώρα και δωρεές του δεσπότη Θωμά και της Βασίλισσας Μαρίας Παλαιολογίνας: Συμπόσιο για το Δεσποτάτο της Ηπείρου, Άρτα 1990, σελ. 69-74.
6 Gabriel Baer, Οι διοικητικές, οικονομικές και κοινωνικές λειτουργίες των τουρκικών συντεχνιών στον τόμο: Η οικονομική δομή των Βαλκανικών χωρών (16ος – 19ος αιώνας), Αθήνα 1979.
7 Γ. Παπαγεωργίου, Οι συντεχνίες στα Γιάννενα κατά τον 19ο αιώνα και τις αρχές του 20ου, Ιωάννινα, 1988 β' έκδοση.
8 K. Loverdou-Tsigaridas, Objects précieux de l'église de la Vierge Gavaliotissa au monastére de Lavra (Mont Athos) Zograf 26, 1977, σελ. 81-86.
9 Θ. Παπαζώτου, Ο Θωμάς Πρελούμποβιτς και η Μαρία Παλαιολογίνα, κτήτορες του ναού της Παναγίας Γαβαλιωτίσσης στα Βοδενά. Κληρονομιά 13, 1981 σ. 509-516.
10 Γ. Μωυσείδου, Η Αργυροχοΐα στην Ήπειρο, Αθήνα 1983.
11 Μιχ. Σ. Κορδώση, Βυζαντινά Γιάννενα, Αθήνα 2003.
12 Ζώρα Π., Αργυροχοΐα, Νεοελληνική Χειροτεχνία, Αθήνα 1969.
13 Ζώρα Π. Δύο μεγάλοι μάστοροι του ασημιού. Αθανάσιος Τζημούρης, Γεώργιος Διαμαντής Μπάφας, Αθήνα 1972.
14 Ζώρα Π., Ελληνική Τέχνη, Λαϊκή Τέχνη, Αθήνα 1994.
15 Κορρέ Κ., Η ανθρώπινη κεφαλή, θέμα αποτρεπτικό στη νεοελληνική λαϊκή τέχνη, Αθήνα 1978.
16 Οικονομάκη-Παπαδοπούλου Γ., «Αργυρά αντικείμενα του Μουσείου Μετσόβου», Εθνογραφικά Ι, 1978, σ. 109-128
17 Οικονομάκη-Παπαδοπούλου Γ., Εκκλησιαστικά αργυρά, Αθήνα 1980.
18 Οικονομάκη-Παπαδοπούλου Γ., Εκκλησιαστικά αργυρά, στον τόμο Σιμωνόπετρα. Άγιον Όρος, ΕΤΒΑ 1991, σ. 163-186.
19 Οικονομάκη-Παπαδοπούλου Γ., Εκκλησιαστική μεταλλοτεχνία, στον τόμο Οι Θησαυροί της Ι.Μ. Αγ. Αικατερίνης, Αθήνα 1990, σ. 263-310.
20 Drumev D., Orfevrerie, (στα βουλγάρικα με γαλλική περίληψη), Sofia 1976.
21 Hernmarck C., The Art of the European Silversmith 1430-1830, τ. Ι & ΙΙ, Λονδίνο, 1977.
22 Radojcović B., «Les influences turco-persanes sur les métiers d' art serbe au XVI siècle», (στα σερβικά με γαλλική περίληψη), Zbornik za Likovne Umetnosti 1, 1965, σ. 118-141
23 Oppi Untracht: Τεχνικές επεξεργασίες μετάλλων για τους τεχνίτες
24 Π. Ζώρα: Λαϊκή Τέχνη, στη σειρά Ελληνική Τέχνη ,της Εκδοτικής Αθηνών, Αθήνα 1994
25 Γ. Καπλάνη, Νεοελληνική Αργυροχοΐα, Αθήνα 1997.
26 Μ. Μπότσαρη, Η Ελληνική Αργυροχοΐα και το σαβάτι, Περ.Ζυγός, τόμος 7
27 Κ. Κορρέ, Νεοελληνικά αργυροχοϊκά εργαστήρια, Περ. Αρχαιολογία, τόμος 9
28 Γ. Σ. Μωυσείδου, Η αργυροχοΐα στην Ήπειρο, Αθήνα 1983
29 Ν. Παπαδημητρίου, Η τεχνική του σμάλτου, εκδ. Ε.0.Ε.Χ, Αθήνα 1971-2
30 King, C. E. Roman Silver Coins, Carausius to Romulos Augustus, 1987.
31 Metcakf, D. M. Silver and Tin in the Byzantine Trachy Coinages 1160-1260. –RNB, 1977, CXXIII, 107-131.
32 Ovcharov, N. Ten pedrls from the crown of Bulgaria, S., 2004, 62 p.
33 Ovcharov, D. Fifteen treasures from Bulgarian lands, S., 2003, 91 p.
34 Ovcharov, D. Quinze tresors des terres bulgares, S., 2003, 91 p.
35 Protonotarios, P. The silver coinage of the joint reign of Andronicos II and Michall IX (1295-1320). –SNC, Dec. 1972.
36 Veglery, A., G. Zacos. Silver coins of Andronicos II and Andronicos III. –SNC, Apr. 1962.
37 Veglery, A., A. Millas. The silver coinage of Yonn VI Cantacuzenus / 1353-1354/. –SNC, Sept. 1972.
38 Атанасов, Г. Инсигниите на средновековните български владетели – корони, скиптри, сфери, оръжия, костюми, накити. “ЕА” – АД – Плевен, б. г.
39 Атанасов, Г. Традиционен български накит по повод колекцията на рафти в Силистренския музей, ВЕ, 4, 25-37.
40 Благоева, Сн. Български народни накити. С., 1977.
41 Благоева, Сн. Към въпроса за развитието и разпространението на ажурната филигранна техника в златарските центрове у нас през Възраждането. (On the Qestion of the Development and Spread of Openwork Filigree Technology in Goldsmiths' Centres of the National Revival Period). First Congress of the Bulgarian Historical Society, 1972, II, p. 281-286.
42 Бончев, Г. Старото златарство в България и Македония – БАН, XIX, клон природо-математически, 1920, с. 15.
43 България (Албум). С., 1999, 236 с.
44 Вакарелски, Хр. Българското народно изкуство (Bulgarian Folk Art). С., 1963, p. 20.
45 Велева, М., Евг. Лепавцова. V Български народни носии, Т. І, С., 1960.
46 Велева, М., Евг. Лепавцова. V Български народни носии, Т. ІІ , С., 1974.
47 Велева, М., С. Данчева-Благоева. Български народни костюми и фолклорни бижута jewellery. С., 1983, 173 с.
48 Велков, И. Рударството във Витоша с оглед на златодобиването. – Природа, 4, 1955, 3.
49 Велков, И. Сребърен колан от с. Ловеч, Софийско. –Проблеми на изкуството, 4, 21-27.
50 Венедиков, И. Съкровището от Летница. С., 1974, 80 с.
51 Венедиков, И. Тракийската колесница. С., 1960, 251 с.
52 Владимеров, В. Граждански ордени, медали и възпоменателни знаци (1880-1944). – ИБМ, Vol. І. 1969.
53 Ганева, Р. Знаците на българското традиционно облекло. С., 2003.
54 Георгиева, С. Българските средновековни накити. – Археология, 3, 1961.
55 Георгиева, С., Д. Бучински. Старото злато във Враца. 1959.
56 Герасимов, Т. Анонимни монети от сребро. – ИАИ, ХХХI, 1969.
57 Герасимов, Т. Анонимни и сребълни в България. С., 1975.
58 Герасимов, Т. Колективни находки на монети през 1951, 1952, 1953 и 1954 година, Добърско (Разложко) – ИАИ , ХХ, 1955.
59 Герасимов, Т. Четири сребърни монети от Йоан V Палеолог с Йоан Кантакузин. – ИАИ , ХХХIV, 1974, 322-325.
60 Г. Т. Д. Видинските златари. – СпБИД, огд. 7, кн. 10, 1903, с. 681.
61 Данчева, Сн. Български народни накити. (албум). С., 1977.
62 Данчева-Благоева, Сн. Приемственост на филигранната техника от 19 в. в Панагюрище (Continuity of the technique of filigree work in the 19th century in Panagyurishté). – ИЕИМ, ХІІІ, 1971.
63 Дерменджиев, Хр., Н. Даскалов. Метална пластика (ковано желязо, оръжие, калаени съдове). С., 1983.
64 Дерменджиев, Хр. П. Старото златарство в смолянския край на Родопската област (The Old Goldsmiths' Work in the Part of the Rhodope Region). - Изкуство , 1975, 7.
65 Дерменджиев, Хр., Художествени особености на оръжейното производство в България през Възраждането. – Изкуство 7, 1981.
66 Друмев, Д. За някои златарски паметници от Чипровци. – ИПИИ, 5, 1962, с. 73.
67 Друмев, Д. Златарско изкуство. С., 1976.
68 Енциклопедия на изобразителните извуства в България. Т. 1, С., 1980, 528 с.
69 Иванова, М. Златарските произведения от 16-19 в. в музея на Бачкавския манастир (Works by Goldsmiths Made in the 16th-19th Century in the Muzeum of Bachkovo Monastery), С., БАН, 1967.
70 Коев, Ив. Следи от бита и езика на прабългарите в нашата народна култура – Етногенезис и културно наследство на българския народ. С., 1971., с. 19.
71 Костов, Ст. Л. Парите като накит. – ИНЕМ, 3-4, 1923, с. 140.
72 Костов, Ст. Л. Парите като накит. (Coins as Jewellery). – ИHEM, III, 1928, с. 130-139.
73 Мавродинов, Н. Старобългарското изкуство (Old Bulgarian Art), С., 1959.
74 Маразов, И. 24 тракийски съда (Албум). С., 1980. (Поредица шедьоври от българските земи).
75 Маразов, И. Мит, ритуал, и изкуство у траките. С., 1992, 493 с.
76 Маразов, И. Митология на златото. С., 1994.
77 Маразов, И. Рогозенското съкровище. С., 1996.
78 Марина, А. Г. Българската пафта – Изкуство, 1, 1968.
79 Маслинков, Л. Старото златарство в София. С., 1987, 149 с.
80 Нашева, В. Накитът в средновековния български костюм през 13-14 в (Jewellery in the Mediaeval Bulgarian Costume in the 13th-14th centtury), Българска етнография, 1997, с. 111-124.
81 Николов, Д. Тракийски колесници край Стара Загора. – Археология, 3, 1961, 8-17.
82 Николова, М. Народни носии от видински окръг. С., 1983, 176 с.
83 Овчаров, Н. Десет перли от короната на България. С., 2004, 62 с.
84 Пандурски, В. Паметници на изкуството в църковния историко-археологически музей – София. С., 1977, 438 с.
85 Петева, Е. Българските народни накити. – ИНЕМ, І, 6, 1926.
86 Петева, Е. Българските народни накити. – ИНЕМ, ІІ, 7, 1928.
87 Петров, Т. Ордени и медали в България. С., 1998.
88 Пешева-Попова, Р. Старинни български наушници и обици. – ИЕИМ, V, 1962.
89 Попов, Б. Сребърното съкровище от с. Букьовци. – ГНМ, 4, 1922-1925.
90 Пунтев, П., М. Черкезова и др.Болгарское народное искусство. С., 1979, 247 с.
91 Сефтерски, Р. Прабългарски черти в старите български накити и шевици. – Музеи и паметници на културата, 1981, 4, с. 19-23.
92 Сотиров, И. Чипровска златарска школа. Средата на ХVІ – началото на ХVІІІ в. С., 2001.
93 Станчев, С. Стара традиция в един народен накит. - Археология, 4, 1962, 2, 5-1
94 Тачева, М. Археологически данни за дотиране на Рогозенското съкровище. – Археология, 4, 1962, 1-11.
95 Тачева, М. Проблеми и становища по историческата интерпретация на Рогозенското съкровище. – ИПр, 12, 15-30.
96 Фехер, Г. Принос към изучаването на златарството на Балканите от ХVІ-ХVІІ в. – ИАИ, 48, 1970.
97 Филипова, Цв. Находка от сребърни накити и монети от с. Пешаково, Видинско - Музеи и паметници на културата, 1966, 3, с. 5-8.
98 Фол, А. Опит за локализация на селищата от Рогозенските надписи. – Археология, 3, 1-3.
99 Харитонов, Х. Среброто на Византия, 2003, 238 с.
100 Христова, З. Проблеми на сребърното византийско монетосечене ІV-ІХ век. – В: Нумизматика (Сб.), ЦС на БНД, ІІ, С., 1986, 25-30.
101 Чернев, Ч. Изкуството на старите български златари. – Изкуство, 1963, 4.
102 Чилев, П. Надписи по съдове, накити и пр. – ИНЕМ, 202, 1922.
103 Шулекова, Ю. Златарството в Карловския край. – Изкуство, 1, 1973.
104 Шулекова, Ю. Пафти от Габровския край, 4, 89-103, С.
105 Черван. Х. Изкуството на старите български златари (The Art of the Old Bulgarian Goldsmiths). – Изкуство , 1967, 4.
106 Юрукова, Й. Монети и печати от Пернишката крепост. - Археология, 4, 1962, 4, 39-45.
107 Юрукова, Й., В. Пенчев. Български средновековни печати и монети. С., 1990.
108 Bendal, S., P. Donald. The Silver Coinage of Michael VIII Palaelögos. NC, 4, 1982, 121-123.
109 King, C. E. Roman Silver Coins, Carausius to Romulos Augustus, 1987.
110 Metcakf, D. M. Silver and Tin in the Byzantine Trachy Coinages 1160-1260. – RBN, 1977, CXXIII, 107-131.
111 Ovcharov, N. Ten pedrls from the crown of Bulgaria. S., 2004, 62 p.
112 Ovcharov, D. Fifteen treasures from bulgarian lands. S., 2003, 91 p.
113 Ovcharov, D. Quinze tresors des terres bulgares. S., 2003, 91 p.
114 Protonotarios, P. The silver coinage of the joint reign of Andronicos II and Michall IX (1295-1320). – SNC, Dec. 1972.
115 Veglery, A., G. Zacos. Silver coins of Andronicos II and Andronicos III. - – SNC, Apr. 1962.
116 Veglery, A., A. Millas. The silver coinage of Yohn VI Cantacuzenus / 1353-1354/. - SNC, Sept. 1972.
117 Α. Δεληβορριάς, Ελληνικά Παραδοσιακά Κοσμήματα, Αθήνα 1980
118 Πόπη Ζώρα, Ελληνική τέχνη. Λαϊκή τέχνη, Αθήνα 1994
119 Ι. Παπαντωνίου, Ελληνικές τοπικές ενδυμασίες, ΠΛΙ, Ναύπλιο, 1996
120 Το ελληνικό κόσμημα: 6000 χρόνια παράδοση, κατάλογος έκθεσης Αθήνα 1997, εισαγωγή Ελένη Καρασταμάτη
121 «Δυόμισι χιλιάδες χρόνια μετά τον Ηρόδοτο: η έντεχνη χειροτεχνία», portfolio εκθέσεων της ομάδας ΑΦΗ, Αθήνα 1987
122 «Ελληνικό κόσμημα», Αφιέρωμα στην Καθημερινή, Επτά ημέρες, Αθήνα 1999
123 Μαρία Κυριάκη, Νικολέττα Τσιάμα-Σαλούμ, «Το κόσμημα και ο κόσμος», Αφιέρωμα στο μηνιαίο πολιτιστικό περιοδικό HIGHLIGHTS, τεύχος 7, Ιούλιος / Αύγουστος 2001.
124 J. Contreras, “Limpieza de sangre. Cambio social y manipulación de la memoria”, e, A. M. López Álvarez (ed.), Inquisición y conversos, Toledo Aso. De amigos del museo sefardí, 1994, p. 91
125 1 Corintios, 12, 27; cfr. 12- 31
126 V. parelló, “Limpiez ade sangre y conflictividad social…”, en P. Joan i Tous y H. Nottebaun, El olivo y la espada..., op. cit., p. 103.
127 Stallaert, “La cuestión conversa...”, lo. Cit., pp. 5-6
128 Smith, The ethnic origins of nations, Oxford, Basil Blackwel, 1986, pp. 35-37
129 P. Joan i Tous y H. Nottebaun, (edit.), El olivo y la espada, Tubingüen, iemeyer, 2003, p. 93
130 Ortiz, Instituciones y sociedad en la España de los Austrias, Barcelona, Ariel, 1985, p. 16
131 Citado por, C. Syallaert, loc. Cit. P. 8
132 Castro, España en su historia. Cristianos, moros y judíos, Barcelona, Crítica, 1983, p.p. 510-31. El autor idenifica casta con grupo etnoreglioso
133 Domínguez Ortiz, Los judeoconversos en la España moderna, Madrid, Mapfre, 1992, p. 442; H. Kamel, The spanisk Inquisition. A historical revision, New Haven – Londres, Yale University Press, 1997, p. 21. El autor había elaborado definitivamente esta tesis en “Limpieza and the ghost of Américo castro: Racism as a tool of literary análisis”, en Hispanic Review, 64(1996), pp. 19-29
134 G. Ribell, Tensions et mutations sociales, Paris, PUF, 1974
135 Benito Valuy, Directorio del sacerdote, Mdrid, G. del Amo, 1905, pp. 174-75. Fray Luís de León y Fray Luís de Granada son autores que pertenecen al canon literario, pero también Molina y La Puente tienen su lugar dentro del panorama general de la historia de la literatura española, cfr. Guillermo Díaz-Plaja, Historia General de las literaturas hispánicas, 5 tomos, 1949-1968, Barcelona, Barna, tt. 2 y 3 (1953).
136 Luis de la Puente, Meditaciones espirituales, 4 tomos, Barcelona, Subirats, 1892, t. 4, pp. 32-36
137 Antonio de Molina, Exercicios de las excelencias, provecho y necesidad de la oración mental, Madrid, García Lanza, 1761
138 Luís de Granada, Obras, 10 tomos, Madrid, Don Manuel Martín, 1768-1771; t. 7: Explicación del Simbolo de la fe, 1770, p. 358 y pp. 367-68
139 Luís de la Puente, Meditaciones de la vía iluminativa, 2 tomos, Barcelona, Librería Religiosa, 1884, t. 2, p. 516.
140 Catecismo del Santo Concilio de Trento por disposición de San Pío V, Valencia, Monfort, 1782, p. 38, n. 13; cfr. p. 274, n. 11; 281, n. 5; p. 186, n. 6; p. 302, n. 3
141 Luís de León, Los nombres de Cristo, Valencia, Monfort, 1770, pp. 174-75
142 Luis La Puente, Meditaciones epirituales, 1892, t. 2, p. 543 y 573
143 Molina, 1761, pp. 516-517 y p. 529
144 Puente, 1892, t. 2, pp. 537-39 y p. 555; Molina, 1761, pp. 513-15, pp. 520-526, p. 528
145 Gracián Quijano, Judas, vendedor de Cristo, Madrid, Studium, 1963
146 Molina, pp. 540-41, p. 548; Puente, 1892, t. 2, pp. 537-39
147 Henrique de Villalobos, Suma de Teología Moral y Canónica, Madrid, Melchor Sánchez, 1650, 2a. parte, trat. 1, dificultad 14, p. 16; Tomas Sánchez, Operis Moralis, Ugduni, Anisson, 1661), t. I, lib. 2, cap. 31, pp. 258-61; Sebastián de San Joaquín, Cursus theologiae moralis, Madrid, M. F. Rodriguez, 1751, t V, tract. XXI, cap. III, pp. 157-158, pp. 165-67; A. de San José, Compendium Salmanticense Universae theologiae moralis quaestiones, Madrid, B. Cosculluela et J. Longas, 1791, t. I , tract. VII, cap. II, p. 161 y pp. 163-64; Joannis Aegidii, Operis moralis, Barcelona, Texidò, 1701, I, Lib. I, cap. III, dubium, 20, pp. 153-56. No era sólo un problema de los moralistas españoles, cfr. Alfonso Maria de Ligorio, Theologia moralis , Madrid, Typis Societatis, 1797, t. I. lib. II, n. 18
148 Missale Romanum, Madrid, Antonio de Sancha, 1784, p. 192: "Féria sexta in Parascéve. Oratio pro judeos"; Granada, 1770, 9, p. 146; 1771, 10, p. 189, p. 191, pp. 347-50 ; Luís de León, 1770, p. 51, pp. 76-7, p.179.
149 Granada, 1770, 9, p. 123, p. 127, p. 174, p. 177
150 Luís de León, 1770, pp. 189-96
151 Granada, 1770, 9, p. 37; cfr. p. 41, p. 43, p. 52, p. 66, p. 71, p. 86, p. 108, p. 297, pp. 302-11
152 Concilio III de Toledo, año 627, cap. XIV; Concilio XVI de Toledo, añ0 693, cap. I; Concilio XVII de Toledo, año 694, cap. VIII; cfr. Summa Conciliorum Hispaniae, 2 tomos, Madrid, Ibarra, 1785; Andrés de la Madre de Dios, Cursus theologiae moralis, 5 tomos, Madrid, M. F. Rodríguez, 1753, t. 5, trac. XVIII, cap. III, p. II, n. 90 y p. 475
153 Madrid, CSIC, 1957
154 Manuel Mandianes, "La peronalidad del judío en la obra de Martino de León" en Santo Martino de León. Ponencias del I Congreso Internacionanal sobre... en el VIII centenario de su obra literaria (1185-1985), León, Isidoriana, 1987, pp. 87-95.
155 Joseph Lortz, Historia de la Iglesia, 2 tomos, Madrid, Cristiandad, 1982, t. I, p. 535-559
156 Carrete Parrondo, El judaísmo español y la Inquisición, Madrid, Mapfre, 1992, p. 14
157 Stallaer, “La cuestión conversa y la limpieza de sangre”, en P. J. Tous y H. Nottebaun, El olivo y la espada, op. cit., p. 3
158 Hubo grandes exposiciones, Zaragoza 1908; Sevilla 1922; Madrid 1926; Madrid 1941
159 Aún el Catalogo de la exposición civil española, Madrid 1916, no se presta atención suficiente a la orfebrería
160 Sobre gremios de plateros, cfr. J. Hernández Perera, Orfebrería de Canarias, Madrid, 1955; M. J. Sanz, Orfebrería sevillana del Barroco, 2 vols. Sevilla, 1976; A. San Vicente, La platería de Zaragoza en el Bajo Renacimiento, 1545-1599, 3 vols, Zaragoza, 1976
161 J. Temboury , La orfebrería religiosa en Málaga, Málaga, Zambrana, 1948,p. 10
162 Exodo, 37, 1; 1Reyes, 7, 24; 1 Reyes, 10, 18; Números, 21, 9
163 J. Temboury, La orfebrería religiosa en Málaga, op.cit., p. 14
164 Real Cédula del 19 de mayo de 1790
165 Samuel P. Huntington, El choque de civilizaciones y la reconfiguración del ordenmundial, Barcelona, Paidós, 2001
166 Jürgen Habermans, Conciencia moral y acción comunicativa, Peninsula, Barcelona 1985, p. 149
167 Gaudium et spes, en Concilio Vaticano II. Documentos, Madrid, Biblioteca Autores Cristianos (BAC), 1972, p. 261
168 Claude Lévi-Strauss, La pensée sauvage, Paris, Plon, 1976; Georges Balandier, Anthropo-logiques, Paris, PUF, 1974
169 J. de Bustos, La metáfora. Ensayos transdisciplinares, Madrid, FCE/UNED, 2000, p. 302
170 Claude Levi-Strauss, Race et histoire, Paris, Gonthier, 1979
top of page